Георгий КОЛОСОВ

kolosof

Целта на настоящата статия е да идентифицира някои изобразителни принципи на пикторализма и ако е възможно така да се изразя да ги "пресади" върху съвременна техническа почва. Ще напомня, че това направление е получило своето развитие във фотографията в края на 19 началото на 20 век. То възниква като алтернатива на натурализма и се третира като "подражание на живописта".Все едно това не е толкова просто.

Част 1

Всяко изкуство започва там, където започва формата, и никаква "документална природа" не освобождава от това фотографа. Работата на художника е пластическо просмисляне на действителността в композицията. Но за фотографа-какви са средствата?

Основната трудност при саздаване на фотографската композиция и повод за отхвърляне на фотографията като изкуство, е директната оптическа вразка с обекта. Преодолавайки натурализма ние не можем да разрушим тази връзка. Това е важна задача, която трябва да решават фотографите.
Композиция от гледна точка на възприятията е метод за разглеждане на отделните елементи в цялото. Без да се спирам на очевидните възможности на такова съподчинение ще спомена, че в тях се включват и съотношенията на яркостите. И тук веднага ще кажа, за главното противоречие на фотографската форма в съвременната фотограска техника. Става дума зе излишното, нарушаващо цялоста на възприятието или противоестествената детайлизация, което е свойство на съвременната оптика. Тя запачвя сваета разветеу вуднагя слуд изобретяването на фотографията и в начолото на 20 век вече е почти съвършенна.


Тук е уместно да се спомене, че в това време подробния рисунък в живопистта, почти завинаги беше отхърлен от нейните добродетели. И събирайки смелост ще кажа, че всички усилия на фотографите в един период от тяхното развитее, са насочени към разрушаване на традиционното остро изображение, прилагайки това постоянно без подражание а осмесляйки различвите методи в съответствие с особеностите на обекта. Те постоянно преследват своята цел обединявайки цялото с детайла. А главните пътищата за това са два.
Първи - използване на некоригирана оптика ( по-късно – специфично коригирани) те предават детайлите по слабо.
Втори – реализация в позитивните процеси, самата технология обобщава рисунъка. Преди да ви кажа как, да разберете защо.
Най-сложното произведение на природата е човека, а най-сложния обект за изкуството е човешкото лице. За неговото образно разкриване великите живописци интуитивно "изчислявали" външните признаци и размазват излишното в образа. Рембрандт, Леонардо, Ел Греко, Рафаел предават точно очите, устните, контура на носа и лицето, всички останали обеми размиват. Нищо друго в лицето не се детайлизира, защото възпроизвеждането на фактурата на кожата пречи при възприемане на състоянието в портрета. Естественно има и облатното. Но тука става дума за друг изобразителен подход, когато се предава набръчканата кожа на възрастен човек.

Аз преднамерено насочвам вниманието на читателя към портретния жанр, кэдето фототехниката внася максимум пластчески абсурди, не само от остротата, но и от нейната малка дълбочина. Може да се отвървеме от тях много лесно използвайки монокъл или всеки друг обектив, притежаващ сферична аберация.
Без да навлизам в технически подробнжсти, ще се опитам да обясня изобразителните свойства на монокъла.светлата точка върху тъмен фон се получава светеща, този ореол подтиска съседните черни точки, съответно на светъл фон се привличат тъмните щтрихи, и това е толкова силно, колкото повече спадад яркостите. В резултат на което се стопяват електрическите кабели върху фона на небето, бръчките при ярко осветените бузи и т.н. Докато ние не сме концентрирали вниманието си, нашето визуално възприятие се отнася с малките детайли по този начин.

Важното е да се разбере принципната разлика мажду монокъла и разфокусирания анастигмат. Последния въобще не предава контурна острота, необходима за ясното възприемане на изображението, докато при монокъла границата между светлото и тъмното, без да се обраща внимание на ореола е ясно обозначена.

Остава да се добави, че при незначителна промяна на диафрагмата може лесно де се получи мъглив импрессионистичен етюд, и съвършенно ясна в света на детайлите къртина, толкова реалистична, че нейното живо пространство има притегателна сила като стереодвойка.

Меко рисуващи обективи, монокли, произведении фирменно или самоделно направени се появиха по целия свят, и чрез своите различни оптични схеми "рисуват" преди всичко с помоща на сферическата аберрация. Те служеха едва ли на всички жанрове и се използват не само във фотографията, но и в кинематографията. Вашите съотечественици преуспяха много, като ги употребаваха при фотографиране на пейзажи.

Позитивните процеси основани върху хромови соли, е друг път за създаване на фотографски произведения. В сравнения с работите върху бромна хартия те са необикновенно сложни и трудоемки и ни интересуват със своето въздействие върху рисунъка. Отличавайки се по своята технология те притежават общи свойства. Те променят изображението чрез химически и ръчни методи, изполвайки растер, груба хартия и т.н.така че никакъв "протар" или "дагор" не може да се различи. Вкопирването на растер е най-обичайния способ за прикриване на детайлите, създаване на груб тон и увеличаване дълбочината на остротата. Това е напълно обяснимо защото тогава са се използвали голямо форматни негативи, без увеличение и собственото зърно върху позитива е било незабележимо. И още, дълбочината на остротата при нормалната оптика при такъв формат не може да бъде голяма, а "широкоъгълниците" са били игнорирани от фотограф художниците.

Работата с хромави соли не обегнаха на нито един от ношите класици-пикторалисти, а съчетаването на оптическото и "позитивното" обобщение е особено характерно за Н.П.Андреева, вероятно най-добрият от всички руски фотографи пейзажисти.

Чрез използването на монокъл, автоматично се съединяват двата пътя към обобщаването на изображението, защото освен оптичния ефект в рисунъка присъства и може да се регулира растера, получен от многократното увеличение на зърното в негатива, чрез избор на филм и проявавител Другото принципно преимущество при малкия формат е голямата дълбочина на остротата при късофокусните обективи..

Може да се споменат жанровете където тази техника се използва най-често, обръщайки внимание на външните страни на сюжетите, които са подходящи за интерпретация чрез монокъла. Притежавайки "живописна мисъл", монокъла не притежава "графическа", неговия език не е езика та щтрихите, а на петната, и най добре той предава светлото и тъмното. С други думи, желателно е да се предава в смисловия център светлинен акцент, което е и един от първите композиционни принципи във фотогрофията. Обратното, тъмно на светло, също разбира се е възможно но в ограничен диапазон от яркости. Нармална тонална гама монокъла възпроизвежда не по-лошо от всеки анастигмат.

Портрет в полублизък или близък план е използвана област, където целесъобразностто на монокъла е очевидна от първата проба..Причината вече я казах, но към това което беше споменато за опита на живописците, следва да се добави нещо важно. Пластичната цялост на лицето се съхранява само в класическата проекция, в превод на фотографски език, означава фокусно разстояние 90 – 126 мм. за почитателите на ракурсите е по-добре 135 – 150 мм. Монокъл отговарящ на това условие е способен на удивително откритие. От години познати лица, на които са "заличени случайните черти" изведнъж стават типични представители на друга епоха и друга култура. За девет години пуританска вярност на този инструмент, аз така и не можах да привикна към подобни трансформации.

Заедно с другите неща, аз ще кажа още едно: монокъла нежно и благородно щади лицата на възрастни жени, но предава всяко изражение, ако то е заложена в лицето и се подчертава от светлината.

Портрети в друг план – до колене или в цял ръст – изисква точно дозиране на мекия рисунък и зърното на негатива, за да не се загуби моделирането на лицето. И тук се забелязва парадоксалната от гледна точка на традициите, тънка описателна способност на монокъла, която е най ефекасна при пейзажа.
Говорейки за пейзажа, трябва да се разруши още един традиционен стереотип. Максимално възможния зрителен ъгъл ва монокъла е примерно два пъти повече от това с което го ограничава оптиката описана в справочници списания. Това означава, че той не е само схематичен инструмент за лаконични композиции, на него са му достъпни съвременото напрежение на пространството и широчината в картината с внимателно разработени различни планове.
Въпросът, "А защо ни е монокъла?" отпада при разглеждане на неговия рисунък: снегът се съживява, (и отново) дървесината на старата врата се съживява, тревата оживява и т.н. Съгласете се, че при цялото разнообразие от напровления в пейзажния жянр, задачата да се предизвика в зрителя усещането за живата природа, създаване ефект на присъствие е първото и най-сложно нещо.

За натюрморта монокъла е добър, къкто при пейзажа, а при жанровата фотография се използва там където не се изискват подрабни характеристики на много действащи леца и където в основата на сюжета е изявено едно действие или движение.
При работа с монокъл, негативно-позитивния процес няма технически особенности, но таналното култуира в позитива, в сравнение с днес приетите са принципно различни.Никакъв оптичен рисунък не може да се предадена точно чрез полиграфическите способ при фотография която съдържа плътни черни пространства широко съединяващи се с празна бяла хартия, и това е най-честия печатен провал. Тоналната хармония на предмета, която може и е нужно да се учи цял живот, тук е близък ориентир. Преминете на по-мег позитивен материал, използвайте повърхностни отслабители за промяна на светлия акцент..

Тази фотографска форма, която се предлага, е разработена с единствената цел да приближи рисунъка на изображението с визуалното възприятие на реалността. Затова не трябва да се разглежда снимането с монокъл, като частен технически метод. Мисля, че монокъла при малкоформатната камера е най естествения енструмент при художествената фотография., когато пред автора стои задачата да изяви скритата същност на вещите и природата на човека.

Част 2

Живото картинно пространство, за което говорих по-рано, се съхранява отчетливо при всяка зрителна дистанция. Причината е острия контур на изобразените предменти.
Решаващо влияние на тази острота се оказва положението на екранната плоскост на
камерата (фокалната равнина) към лещата. Това може да се поясни чрез мотохроматичен лъч параллелен на оптическата ос, създаващ изображение на безкрайно отдалечена точка.върху оптичната ос.

fig 1

На фигурата се вижда, че еднородна сферическа леща по принцип не може да събере в една точка лъчите влизащи в лещата на различно разстояние от нейната ос. Крайните се събират по-близо до лещата, а близките по-далече. Това е и сферическата аберация. Минимален диаметър между лъчите се получава върху плоскоста S, а максимален в плоскоста – F`. Първия очевиден извод е да се отстранят крайните лъчи, така диафрагмата може да намали диаметъра на снопа във всяко сечение. Втория извод е: структурата на допустимата кръгче на разсейване зависи от разположението на плоскостта N. Ако N се премести от S към F`във вътрешността на увеличеното кръгче се създава преразпределяне на яркостите, ореола се увеличава около намаляващата се яркост на централното петно. Именно то се възприема визуално като изображение на точка, неговия размер определя остротата на контура и може да се намали до общоприетите размери на допустимата кръгче на разсейване. В този случай, регулирания чрез диафрагмата ореол ще смегчи остротата на рисунъка само чрез намаляване микроконтроста на изображението.

fig 1 foto1

Снимка 1. Примери за монокли с различни фокусни разстояния:
f=42мм; f=58мм; f=130мм.

Реалното изображение се създава от полихроматичен сноп светлина и остротата на контурите забележемо намалява в следствие на хроматичната аберация – несъвпадане фокуса на лъчите от различни зони от спектъра. Тази аберрация изцяло зависи от сорта на стъклото и нейното регулиране може да стане чрез промяна спектралния състяв на лъчите с помоща на компесационен светрофилтър. Обикновено ЖЗ – 2Х, който е достатъчен за това контурите на рисунъка да се възприемат остри. Отчитайки спектралната чувствителност на съвременните филми именно този СФ се препоръчва за всички монокли, но може да се замени с Ж -2х при есенен пленер.

fig 2

Останалите аберрации ни интересуват във връзка с построяването на обектива. За тези които не търсят специални ефекти, изискванията са напълно традиционни, всички монокли са длъжни да саздават еднакъв рисунък, максимално равен по полето на изображението. Последното условие се определя от избора на лещата, и мястото на диафрагмата. Изображението се създава от наклонения сноп лъчи и се унищожава от аберациите – астигматизъм и изкривяване на образното поле са минимални при мениск с диафрагма и вдлъбната страна обърната към предметното пространство. На фигура 2 е показана тяхната примерна форма за съответния диапазон от фокусни разстояния и се приведени значенията на диафрагмите при които характера на рисунъка трябва да е един  и същ, при всички модели монокли. Отчитането на фокусното разстояние се опреля от главната задна равнина Н`. Най-критични към формата са късо фокусните монокли с дълбока вдлъбната повърхност, при които ъглита на къдъра леко "плуват". Но доколкото сюжетния център, никога не се намира в тази зона, а прехода към нея е плавен, този дефект не се набива в очите. Освен това, извитото поле на изображение при мениска фиг.3 създава естествен наклон, и близкия план попада в края на къдъра, която е най-обичайната ситуация за вертикални пейзажни композиции – излиза остър при общо фокусиране на безкрайност. Показаните значения на диафрагмите фиг 2 съответстват на минималната мекост на рисунъка, и всеки може да го умекотява по свой вкус. Ще подчертая, че изявяването на този вкус ще стане слад многочислени опити на различни сюжети, а резултата се оценава върху пълноформатно копие.

fig 3

Остротата на контурите, която трябвя дя присъства на рисунъка независи от степента на омекотенаст, изисква точно фокусиране, и това е единствената трудност при работа с монокъл. Правилата са прости, трябва да се намерят в обекта най тънките щтрихи,, а тяхния избор се търси там където има голамо спадане на яркостите, например миглита при портрета. Най-разпространената грешка, поставяне обектива на максимално видимия контраст, което не дава острата, която се получава при по-нататъшна предвижване на обектива напред и видимия контраст при това се снижава. За настройка, юстиране на обектива, може да се изпозват различни тест обекти, Тухли или керемиди на отдалечени обекти при облачен ден отдалечени на такова разстояние при което трудно се различават. Контрола на изображението трябва да става върху тънко матирано стъкло върху визъора на камерата с десетократно увеличение, без което точното определяне на фокуса е практически невъзможно, Тази операция се прави с вече поставен светлофилтър. Всеки обектив се настройва при окончателбния избор на диафрагмата, или при минимален диапазан при койта се предполага промяна.

fig 4

Точното място за поставяне на диафрагмата при монокъл с фокусно пазстояние над 40 мм. се определя по минималната кома. Кома е сферическа аберация при наклонени лъчи, прекрасно забележима на същото матово стъкло, когато изображението на лампичката в ъгъла на кадъра има явно разшираваща се светлинна опашка. Премествайки диафрагмата спрямо лещата по оптическата ос, комата лесно ще се сведе до минимум (рис.4) което ще повиши микроконтраста в полето на изображението. За дългофокусните лещи, имайки в предвид малкия зрителен ъгъл, това не е от съществено значение. А при широкоъгълните е възможно да се направи труден компромис между положението на диафрагмата  при съответния минимален астигматизъм (близо да лещата) и минималната кома (далече от лещата).

fig 4 foto2

Снимка 2. Монтаж на монокъла с използване на приставка ПЗФ

Преди да преминете към основната канструкция, някои общи забележки. Съвсем не е задължително изведнъж да създавате цялата гама, серия обективи, главното – започнете с дългофокусната леща, защото за това са подходящи и лещи от очила. Тяхното фокусно разстояние се опредля Д = 1000,  Д е в мм. е озвачава диопри. Когато създавате комплект от обективи, е необходимо да направите тест за идентичност на рисунъка, за което снимате обикновен, с много бликове обект с всичките монокли в един мащаб. Като пример, разработените от мене обективи към КИЕВ-4А, който се ползва от 1982 г.: 4,5/37; 4,7/56; 5,2/85; 5,6/135. Разбира се, монокъл може да се постави на всяка камера, но за начало е нужна проста "огледалка" с матов фокусиращ екран, за да се вижда добра рисунъка при снимане. Тук избор няма, днес това е само Зенит-Е, въпреки че, предлаганите по-долу конструкции са подходящи за всяка камера с резба за обективите, като Практика старите Асахи и т.н.

fig 5

Късофокусната част от серията се създава от недифицитните Индустар-50-2 (рис 5) в съчетание със стандартни удължителни пръстени. За да освободите основата от млока с лещи, е достатъчно да отвинтите с пинсети задната гайка, предварително отвивайки стопиращия винт. Лещата може да се постави в конструкцията отпред или отзад, задачата е да се намери такова място, че при поставяне в тубуса (с два пръстена или без пръстени) при безкрайност, остротата в изображението да се получи мърху филмовата равнина. Всичко е както при обикновените обективи. Лещата може да се фиксира по всякакъв начин, но за да има възможност за смяна, трябва да е без лепило. Леко се затиска в междинното преждинния пръстен, направен от цилиндричните части на обективния капак. Диафрагмата се изрязва от черна хартия, малко лепило по диаметъра ще я държи в стабилно положение. Диаметъра на отвора – 1/3 – 1/6 в зависимост от изискванията към рисунъка. Филтър М35,5ХО,5 се залепва в предната част с епоксидно лепило.

fig 6

Дългофокусните лещи се могтират в приставката за макроснимки ПЗФ, в която трябва да се завият всяка в своята рамка. Като рамка може да се използва трети удължителен пръстен (рис.6), матрешната резба следва акуратно да се изпили и после се поставя филтър М40,5ХО,5 в дъното. Картонената диафрагма, впоследствие се изрязва точно по вътрешния диаметър и леко се притиска до филтъра. Така поставена, дава възможност веднага да се смени с диафрагма за портретни снимки, ако трябва да се омекоти рисунъка. Юстирането се свижда до вавасянето на резки върху скалата на ПЗФ, при това трабва да се мести обективната дъска а не пръстена са фокусиране. Експозицията се промена само от скоростите, единствената снимечно спицифика при монокъла. Филм "Фото-130" с двукратен филтър не създва проблеми пли пленер, ако камерата има широк диапазон от експозиции. Трябва да отбележа, че общоизвестната ефективност на монокъла при сюжети с "контрово осветление" ще бъде нулева, ако всички вътрешни отразъващи повърхности в "Зенита" не се покрият с черна хартия или плат. Това се отнася и за всеки вид обективна конструкция.

fig 7

Постоянната диафрагма при монокъла пъзволява точно да се изберат винетиращите сенници за облаците – прости картонени капаци (рис. 7), уравняващи негатива при ярко небе. Те се поставят вътре близо до блендата на разстояние приблизително 0,7 f от диафрагмата. Винетирането може да се оцени гледайки през камерата на изходния отвор на монокъла. Накланяйки камерата така, че отворът да се премества от центъра към края на кадровото поле, и трябва да се следи за появата на засенчването в отвора. Коя част на отвора трабва да се засенчва, в зависимост от кадровия прозорец е показано на рис.8, отделно за вертикален и хоризантален кадър.

fig 8

Негативният процес трабва да обезпечи забележима зърнистност, която да се различава дори при шесткратно увеличение. Стандартната обработка на Фото 130 е средна, от която може умерено да се отклонявате в различна посока, гледайки сюжета, и съответно, предполагаемото увеличение.

fig 8 foto3
Снимка 3. Установка оттенителя

Позитивният процес има една тънкост. Обобщавам, няма смисъл да се увеличава микрокантраста на оптичното изображение при копирането – "излиза въздуха" от картината. Това озночава, че модни "точков" източник на светлрина при фотоувеличителя не е подходящ, и негатива може да се осветява с колкото се може по-мека светлина.

Няколко думи за средния формат (6х6). Очевидните му различия са – нуждата от голямо увеличение (формат) на позитивното копие за съхраняване на видимия размер на зърното и неизбежното удържаване на фокусното разстояние на лещата. При многопланови сюжети последното обстоятелство придава на изображението зопълнителна въздушност, което е потвърдено от блестящия "импресионистичен опит" на А. Ерина.

В заключение изразявам не толкова обоснованата надежда, че когато и да е всичките конструкции представени тук, ще се окажат ненужни във връзка с широкото промишлено производство на мекорисуваща оптика.

 

 

filosofiq na fotografiqta min

Философия на фотографията

автор: проф. Цочо Бояджиев

ISBN: 978-619-152-461-7
Година: 2014
Страници: 250
Подвързия: Мека
Размери:16/60/90
Тегло: 0,35 кг

Цена: 14,00 лв.
Можете да закупите от тук