Монокъл - обектив с една (като правило) монокулярна леща, създаваща изображение с уникална художествена стойност. Най-съвършения съвременен вариант на един от най-древните и най-класически софт монокли е Dremagon 90/4. Закрепването към съвременните камери става чрез Т2 адаптер. Вградени са 4 степенна допълнителна перфорирана диафрагма с разсейватели.

"Lens Baby": се появява през 2000 година което е съчетание между наклянащо-повдигащ се моно-кулярен обектив с пълно ръчно управление. Диафрагмата е вградена кръгла, а не ирисова.

Софт обективи с управление на неостротата, като правило дългофокусни. Най-сложните системи са на Nikon и Minolta.

a) Nikon DC, Defocus Control - Nikon AF-Nikkor 105/2D DC и
не съвсем лошия Nikon AF-Nikkor 135/2D DC.

б) Minolta STF, Smooth Trans Focus Minolta AF 135/2.8 [T4.5] STF (MF)/Sony SAL135F28

в) Проста и ефективна система се използва в Canon EF 135/2,8 Soft focus:
придвижването на лещовия елемент не зависи нито от фокусирането нито от диафрагмените стойности. Използват се три последователно усилващи степени за размазване на изображението. Подобно на софт филтър и остротата се запазва.

г) При обектива Pentax SMC FA Soft 28/2.8 AL и Pentax SMC FA Soft85/2,8
максималното ниво на мекота съответства на максимално отворената бленда. При поставяне на бленда 8 изображението не се отличава от обикновенното по острота. Но при 2,8 до 5,6 нивата на мекота по цялото поле на изображението е много по-голямо от това при обикновените обективи.

 

Нашето възприятие притежава необикновена способност да обобщава частното и да отделя главното. Може би, по тази причина не всички предпочитаме фотографиите да бъдат остри до последния детайл. Отстраняването на излишните подробности, ни позволява да покажем основното в изображението, неговата същност.

Често е нужно да се размаже фона или предния план, а понякога и основния обект се разглежда по-лесно когато е задимен, опушен. Особено е подходящ този подход в портретната фотография, но благодарение на пикторализма той често се използва при пейзажа и в жанровата фотография.

Сега под наименованието "софт фокус" се разбира обектив с конструкция която позволява да се променя положението на определен оптичен елемент, чрез което се внася в изображението някои аберации, които омекотяват изображението. Преди такива конструкции не са съществували, произвеждали са се просто мекорисуващи обективи. Всеки такъв обектив е притежавал уникален характер на изображението и не по-малко уникално име (Nicola Perscheid фирма Emil Busch, Veritar на фирма Wollensak и др.).

Характерът на изображението при съвременните “софт обективи” се различава от тези получени чрез оригинални класически мекорисуващи обективи. Първо, при диафрагмиране всички аберации и т.н. софт-ефекти забележимо намаляват, изображението става остро по цялото поле на кадъра. Докато при класическите меко рисуващи обективи такава зависимост не съществува – изображението остава непроменено меко.

Печалната истина е в това, че истински меко рисуващи обективи вече не се произвеждат. Преди известно време фирма Cooke Optics произвеждаше портретен обектив Pinkham & Smith Visual Quality Series IV Soft Focus Lens под наименованието Cooke Portrait Lens PS945 229mm f/4.5 за формат 4х5 инча но задоволително бърза прекрати това неперспективно за съвременния пазар производство.

В момента водещите производители създават други обективи които не може да заменят ефекта на старите.

Nikon има Defocus Image Control, а Minolta/Sony — Smooth Trans Focus.

 

filosofiq na fotografiqta min

Философия на фотографията

автор: проф. Цочо Бояджиев

ISBN: 978-619-152-461-7
Година: 2014
Страници: 250
Подвързия: Мека
Размери:16/60/90
Тегло: 0,35 кг

Цена: 14,00 лв.
Можете да закупите от тук