fokusirane monokul

Фокусирането при фотографиране с монокъл може да създаде определени трудности даже и на фотограф с дълъг стаж. Още по-сложно е при тези които нямат опит при работа с механични обективи. Не ни радва и факта, че приспособленията улесняващи ръчното фокусиране не вършат работа при монокъла. Днешния интернет изобилства с фотографии направени с монокъл и притежаващи донякъде съмнително красота, особено обидно е да се виждат такива снимки на уважавани и популярни срад фотографите сайтове. Затрудненията възникващи при фокусиране тук не са единствени, но далече не са и последната причина.

В дадената статия ще се постарая да дам разбиране и нагледно да покажа разликата между снимките „на фокус“ и „не на фокус“ заснети с монокъл и да помогна да се научи фокусирането. В първата част ще бъде разкрита техническата страна на въпроса, и обяснена защо при монокъла не работят приспособленията за облекчаване на фокусирането, във втората е описано упражнение което е призвано да помогне за изработването на навици при фокусирането с монокъл, а в края са приведени няколко „живи“ снимки за примери. Ако у вас няма желание да вникнете в техническите нюанси, то може смело да пропуснете първата част и да минете към упражнението. Ако вие не изпитвате трудност при фокусирането с монокъл – отлично, може просто да погледате снимките в края на статията.


Теория на фокусирането

Като първи помощник при ръчното фокусиране в днешно време се явяват електронните фотокамери с потвърждаване на точното фокусиране. Когато фотографът върти гривната за фокусиране в определен момент светва зелено кръгче във визьора на камерата означаващо че областта избрана от датчика за фокусиране е постигнала нужната острота. За да може да се разбере защо това не работи или работи но не ни помага при използването на монокъл е необходимо да се знае, че електронните камери сигнализират за успешното фокусиране при достигате на максимален контраст върху избрания сензор. С други думи, камерата оценява контраста в областта избрана от датчика и в момента на максимален контраст светва зеленото кръгче. При използването на монокъл камерата прави същото. Но проблема е в това, че при обикновените обективи максималната острота и максималния контраст се постигат в един и същ момент, а при монокъла не е така. Максималната острота и максималния контраст при монокъла се намират близо един да друг и отговарят на различно положение на гривната за фокусиране. По тази причина светването на зеления сигнал ще отговаря на максималния контраст, а не на максималната острота. По тази причина камери използващи този метод за фокусиране нямат практически смисъл при монокъла.

Положението на гривната за фокусиране при максималната острота и максималния контраст при монокъла се намират близо една до друга – примерно около 2-3 мм. от движението на гривната, в зависимост от фокусното разстояние и дистанцията в предметното пространство, където се намира обекта. При завъртане на гривната за фокусиране от минималното разстояние към безкрайност, първо се появява максималната острота, а после максималния контраст. Внимателното око ще забележи , че при този преход ореолите характерни за монокъла и създаващи «въздушност» във фотографията като че ли се свиват, загасват, потъмняват.

Втория помощник при камерите с ръчно фокусиране е оптичния клин и микрорастера, които за съжаление също няма да ни свършат работа при фотографиране с монокъл, дори ще пречат при нашата работа защото закриват голяма част от полето на визьора.
Третия помощник при работа с ръчно фокусиране е увеличителната лупа (леща). Този аксесоар е актуален при бюджетни полу професионални камери от старото поколение. Съвременните камери обикновено имат голям, ясен и светъл визьор. Увеличителните очни лупи имат различна конструкция и кратност на увеличаване, те биха помогнали при работа с монокъл но имат и своите недостатъци. Като правило, висок процент на увеличение ни лишава от възможността да използваме голяма част от визьорното пространство 80 -90% не се забелязват. Затова е най хубаво да се научим да фокусираме обръщайки внимание не само на остротата, но и на контраста.

 

Упражнение по фокусиране

Упражнението се заключава в следното: на компютърния монитор е нужно да отворите изображение на което може лесно да се фокусира (в дадения пример това ще бъдат букви). После включваме светлината в стаята, отделя ме се от монитора и започваме да фокусираме. Това става лесно в тъмните части от деня, за да са окаже монитора по ярък, а околните предмети да не пречат. Всички долу представени картинки снимки с размер 1280 х 1024 пиксела. Има смисъл да се анализират и сравняват снимки с големи размери.

Сега по ред:

1. Отваряме следната картинка в пълноекранен режим:

test 1

Следващите действия може да се различават за монокли с различни фокусни разстояния. По подразбиране ще пиша за монокъл с ф.р. 50 мм., защото неговия рисунък и най-мек и в дадения случай снимките ще бъдат по-нагледни. В скоби ще се показват значенията за останалите монокли които събирам.

2. Завиваме монокъла на камерата, поставяме бленда 5,6 (33 мм – 4, 60 мм. – 2,8, 85 мм-2),гривната за фокусиране преместваме на минимална дистанция. Включваме светлината в стаята.

3. Отръпваме се от монитора на разстояние 1,5-2 метра (33мм –на 0,5м., 60мм-на 2,5-3м, 85мм-на 3-4 м), заставаме така, че да гледаме в центъра на монитора перпендикулярно на неговата плоскост.

4. Гледаме във визьора. Картинката е съвсем без фокус. Виждаме само някакви фигури от светли петна:

test 2

5. Започваме да движим гривната за фокусиране към безкрайност. Буквите започват да се различават:

test 3

6. Завъртаме гривната още по нататък. Започват да се различават и детайли от картинката. В определен момент стават видими тънките линии в долния ляв ъгъл. При това контурите на големите букви стават максимално остри, но общия контраст не е от най силния. Т.е. черния цвят не е от най-черния (имам в предвид голямата буквата Ж), а белия не е от най-бялото (имам в предвид бялата буква Ж). Това е и фокусираната картинка! На нея са присъщи както характерните за монокъла „въздушност“ така и остротата на контура в детайла:

test 4

7. Леко завъртаме гривната още по далече. Забелязваме, че контрастът се увеличава (това е видно даже и на Thumbnail) – черния цвят е станал още по-наситен от преди (черната буква Ж), белия още по-ярък (бялата буква Ж). Това обстоятелство лъже електронната камера и начинаещият започващ да снима с монокъл. Обърнете внимание, че тънките линии в долния ляв ъгъл на картинката и контурите на буквите са по-размити отколката са били преди – пропада остротата на контура. „Въздушността“ на картинката се намалява – ореолите на монокъла се свиват. Названието на сайта в горния десен ъгъл става по слабо четим отколкото на предишната снимка:

test 5

8. Завъртаме гривната още по нататък към безкрайност. Фокусирането става по-лошо…

test 6
… и лошо. Общия контраст на снимката по-голям и по-голям. „Въздушните“ ореоли на монокъла изчезват съвсем:

test 7

Всичко казано по-горе може да проведете самостоятелно, после внимателно да разгледате своите снимки на монитора при 100% увеличение. В процеса на изпълнение трябва да давате почивка на очите си.

Приложение: Аз фотографирах екрана на монитора със следните настройки на камерата: снимка в jpeg с максимално качество и минимален размер, WB=5000K, ISO 100, експозиция ¼, от статив. След снимането изрязах снимката да размер 1280 х 1024. Ресайс не съм правил, криви и уравниловки също.

За по-голяма сложност на задачата може да се отдалечите по-далече от монитора, или да намалите мащаба на картинката, или да използвате заедно с картинката каквато и да е фотография, или да включите светлината в стаята. Полезно ще бъде също да поставите мама, татко, сестричка, котка заедно да бюрото, и да насочите светлината от настолната лампа към някое лице и да фокусирате следейки за остротата на детайлите върху лицето. В „полеви условия“, т.е. на улицата, може просто де се тренирате фокусирайки върху голите клони на дърветата върху фона на небето, кабели между къщите, или на ограда от тухлена зидария пред къщата.

За нагледен пример няколко фотографии

От ляво «на фокус», дясно «без фокус»

test f1test f2

test f3test f4

test f5test f6

Не трябва да се пропусне и факта, че степента на фокусиране при определен сюжет зависи и от замисъла на фотографа т.е. не трябва да се забравя, че това е инструментариум използван като изобразително средство. Много често и в кинематографията операторите съзнателно разфокусират кадъра за създаване на определено настроение или за предаване на определено психологическо състояние. Затова въпросът от необходимостта за постигане на максимално възможната острота по същество се явява субективен и не може да бъде решен еднозначно. Ако вземем горепосочените снимки: не може да се каже със 100% увереност, че на всеки ще се хареса варианта „на фокус“

П.П. Може да възникне и логическия въпрос: заслужава ли си при фотографиране да свиваме блендата, за да може да се получи визуално по остра картина, или обратното, да отваряме за намаляване на дълбочината на остротата?
Отговорът е прост и кратък: трябва да се фокусира на тази диафрагма, която ще се използва при фотографиране. По законите на оптиката, при промяна на действащия отвор на простата леща точката за фокусиране на лъчите преминаващи през нея визуално се измества (отсичат се лъчите преминаващи по периферията на лещата). Ако трябва да бъдем точни: при затваряне на диафрагмата фокуса се измества към по-отдалечените обекти.


© Вячеслав Зитев, 2009—2011.

filosofiq na fotografiqta min

Философия на фотографията

автор: проф. Цочо Бояджиев

ISBN: 978-619-152-461-7
Година: 2014
Страници: 250
Подвързия: Мека
Размери:16/60/90
Тегло: 0,35 кг

Цена: 14,00 лв.
Можете да закупите от тук