„Простотата е най-доброто решение за всеки проблем.”

Това е предпоставката на "Бръсначът на Окам", философски принцип създаден от Уилям от Окам. Тази проста идея е дълбоко почитана и все още се преподава в много встъпителни философски курсове. Леонардо да Винчи нарича простотата „висша форма на изтънченост”.

Не се опитвам напълно и категорично да отрека изцяло технологичния напредък.
Доброволното отдаване на простотата не означава инстинктивно отричане от реалните предимства на новата технология; по-скоро съзнава, че хората имат връзка със своите сечива, която е нещо повече от идеята, че сечивото е просто бездушно средство. Взимайки това предвид, у мен се вкорени скептично отношение към твърдението, че по-новата технология е винаги най-добрият способ за практикуване на определен занаят. Това отношение включва добре обмислена позиция, отнасяща се до технологията, която отхвърля всичко излишно за постигането на определена цел, докато осъзнава емоционалната тежест на връзката ни с нашите сечива. Това е далеч от примитивност или регрес. Това е абсолютен прогрес.

 

Разбиране за Остаряването

Днес механичните филмови фотоапарати може би изглеждат отживелица, нещо като еквивалент на птицата Додо в технологията. Но всъщност, реалността опровергава това схващане. В много дълбок смисъл е точно обратното. Най-добрите аналогови фотоапарати могат да се считат за пълно усъвършенстване на опростена технология, която никога няма да остарее.
Днес главната причина за остаряването е, че определени компоненти може вече да не се произвеждат или поправят. Дигиталната технология е изключително податлива на такъв вид остаряване. Интегрални схеми, включително сензори, памет и дори относително прости чипове може вече да не се произвеждат, защото технологията е била подновена, техният производител е фалирал (Кодак е перфектният пример) или конкурент е изкупил всички акции на производителя единствено за да премахне конкуренцията.

Leica М8, първият дигитален фотоапарат Leica, излезе на пазара след невероятен обществен интерес само преди 8 години, но вече е остарял. Leica вече не поддържа сензора и LCD екрана. Ако притежавате М8 и някое от тези двете спре да фукнционира вие вече притежавате едно изключително скъпо преспапие. Поправката, ако такава съществуваше, би струвала значително повече от това просто да купите по-новия модел Leica. Подновяването на производството за да се премахнат тези проблеми рядко си струва, тъй като цялостната фунционалност, цена и харакеристика са били осезаемо подобрени за изминалото време.

Днес производителите на фотоапарати съзнателно използват технологичното остаряване като стратегия, чиято цел е дългосрочното увеличаване на количеството продажби като се намали срока между повторна покупка от потребителя. Някога опитвали ли сте да снимате с онзи Nikon D100, който е дълбоко затрупан с дрехи в гардероба? Ако все още работи, той би работил по същия начин както когато е бил нов; проблемът е, че технологията при дигиталната фотография е било толкова подобрена, че всъщност вече е невъзможно да го използвате, тъй като същестува много по- добра технология. Всички дигитализирани продукти по своята същност са предразположени към остаряване в този вид; дигиталните фотоапарати рутинно отстъпват мястото си на по-нови, по-бързи и по-добри продукти. Нека дори не започваме да говорим за светкавичното остаряване на различни файлови формати заедно с поддържащите ги хардуери и софтуери, което тормози модерният фотограф.

Дигиталните фотоапарати също се считат за остарели, когато не фукнционират по същия начин, по който са фунционирали при своето създаване. Това може да е в следствие на естествено износване, или на съзнателно създаване на определена „продължителност на живот„. Моето подозрение е, че днешните фотоапарати са преднамерено проектирани така, че компонентите им да се износват по-бързо. Това наричаме планирано остаряване. Намерението невинаги е цинично; това е по-скоро фактическо примиряване с нормалният и показателен напредък, който е всекидневие при компютъризираните продукти (Виж Законът на Мур). Защо ни е продукт, който може да работи в продължение на 20 години, когато компонентите му ще са остарели след 3? Такива продукти, които се естествено се износват или развалят, се превръщат в отживелица, защото резервните им части вече не са налични или цената на поправката е по- висока от цената на нов, технологично по-напреднал продукт (Leica M8).

Аналоговите фотоапрати- усъвършенствани и изключително добри, като Leica Ms - не са премет нито на технологично, нито на компонентно остаряване. Технологията на аналоговият фотоапарат е проста: светлоустойчива кутия, която може да съхранява филм; оптика, която да концентрира светлина; затвор, който да се отваря и затваря в повторяеми, регулирани интервали; диафрагма, която да контролира количеството светлина преминаващо през обектива. Всяко „подобрение„ на някой от тези незаменими компоненти може да има нищожен ефект в най-добрия случай. Също така, почти всеки напълно механичен Leica M създаван някога все още работи или може да бъде почистен, поравен и смазан и отново да работи като нов (стига да не е изпускан във вода, прострелян с куршум и т.н). Ако тези части вече не са налице те лесно могат да бъдат изфабрикувани отново.
Ако механичните устройства могат да се считат за остарели, тe са по-скоро излезли от мода , отколкото от употреба. Когато един продукт вече не е силно желан и търсен, то в повечето случай това се дължи на откъсване от масовата мода. Той се превръща в отживелица- остарява. Може все още да е в перфектно състояние, но вече не е желан, защото модните тенденций като дигиталната технология- непрекъснато се менят. Но този вид остаряване се дължи на човешките прищевки и лесно може да се забрави. Модният цикъл е непредсказуем и излезлите от мода остарели продукти могат да възвърнат популярността си и да престанат да бъдат „остарели„. Това, което наистина имаме предвид, когато говорим за остаряване на аналоговите фотоапарати е, в основата си, излизане от мода.

Осезаемото удоволстие и Действието Фотография

Всички сме виждали момчето или момичето, дали ще е в Бруклин, Портланд, Роли или Остин. Превърнало се в клише- хипстърът с старата филмова камера, отбягващ „модерната„ масова технология за нещо „по-истинско„, автентично. Какъвто и да е мотива, той ни насочва към нещо мъдро за връзката между хората и техните сечива. В основата си, хората са дефинирани и оформени от своите сечива. Употребяването на сечива е в основата на човешката култура и осезаемите познания, които ни носи сечивото са изключително важни за разцвета на човешката цивилизация. По ирония на съдбата, сега, когато хората прекарват толкова много време в двуизмерния свят, се усеща подновеното признание към удоволствието, което ни носи естетиката и употребата на един прелесетен трийзмерен предмет. Механичният фотоапарат подчертава чудатите, сякаш човешки качества, които ръчно направените сечива притежават. Аналоговият фотоапарат само частично е фотографско устройство. Той е също един много сложен и осезателен инструмент. Бидейки без електрични или компютърни вериги, в механичните устройства има простота, която липсва на компютърните способи- механична сигурност, която човекът лесно възприема. Връзката между причина и следствие е по-прозрачна. Когато направим нещо с механично сечиво, резултатът ни се струва реален и разбираем. Сами разбирате защо.
Бидейки стриктен и категоричен ученик на аналоговата ера, признавам, че моите вкоренени виждания може би не ме правят най-обективения наблюдател на този въпрос. Но усещам нещо различно, „неистинско„ , симулирано, в осезаемото преживяване наречено „дигитална„ фотография. Същата разлика има между компютърна игра, която симулира карането на бърз мотор и реалното препускане с машината по трасето. Компютърната репрезентация се стреми да донесе същото усещане, което носи карането по трасето, но това е просто симулация на реалността, не самата реалност. Това което липсва на симулацията е една своеобразна убедителност и плътност на усещането. Не казвам, че симулацията не носи удоволствие! Напротив, дори имайки предвид липсата на опасност, тя носи определен вид удовлоствие, което не е достъпно на аналоговия потребител и за моториста, който наистина кара с бясна скорост по магистралата- удоволствието, от това да няма последствия от действията ти. Но липсва истинското и плътно удоволствие от истинското действие. При фотографията има нещо изключително удовлетворяващо в навиването на филма на ръка; в завъртането на копчето, контролиращо потока на светлината; в звука от отваряне и затваряне на механичния затвор. На дигиталните фотоапарати им липсва тази близост с потребителя. Вместо това се превръщат в нещо сходно на фокус, на лъжлив трик, при който връзката между причината и следствието остава скрита зад компютърните чипове и платки.

Значението на процеса

Фотографията е вглеждането и съзирането на малките детайли. Това включва обмисляне и правилна преценка. Концентрация, съсредоточеност, вглъбеност. Повечето от нас, които са пораснали в ерата на филмовата фотография, все още сме съвестни и съзерцателни, дори, когато използваме дигиталните устройства, просто защото тези качества са в основата на нашата връзка с фотографията. За нас дигитализирането не е променило нищо в този аспект. Но определено е успяло за тези, за които фотографския живот е започнал в дигиталната ера. Всичките приказки за „забавяне„, „разбиране на светлината„ и за „по-добре обмислена композиция„, които придружават използването на филмова камера, идват главно от тези, които са израснали с дигитални устройства и тепърва навлизат в магията на аналоговият свят. Те отново откриват всички онези неща, които филмовите потребители, техните предшественици във фотографското изкуство, са научили от многогодишна работа с механичните устройства.

Страхотно е, че хората преоткриват филмовата фотография и процесите, които стоят зад нея и започват да обмислят повече своите действия и последствията от тях. Ако използването на филм ни прави по-съвестни фотографи, то може би аналоговата фотография ще помогне на дигиталната да се превърне в едно по-истинско преживяване. Добре, дигиталната фотография няма как да изчезне, естествено. Но винаги ще има място за филмовата. Фотографията не бива да бъде разглеждана като моден подиум, на който появата на нова технология измества тази, която вече е узряла и „остаряла„. Дигиталната фотография не е заменила филмовата и никога няма да я замени. Дигититализирането дава на фотографите още една възможност, но използването на филми винаги ще бъде на разположение на тези, които предпочитат неговите способи и резултати, точно както създаването на изящната акрилна боя не възпря употребата на маслените бои, а просто даде на художниците още едно средство, с което да работят.

Образът е всичко

Ако определено количество от млади фотографи откриват естетиката на аналоговата фотография и разликата между филма и електронния носител това е огромен позитив и нужен коректив за обезпокоителната тенденция да се пропагандира технологичния потенциал на дигиталните устройства. Дигиталната фотография създаде мания по остротата и резолюцията, което ни кара да губим връзката с изображението. Това е толкова често срещано днес, че се е превърнало в универсален фотографски фетиш. Префекционизмът на дигиталното е погрешна норма. Несъвършенството е красиво и погрешното подчертаване на остротата може да направи изображението безжизнено и скучно. Обичам емоцията, която носи размазаният кадър при движение, зърнеността на филма... Те ни дават нещо органично, което ни свързва с изображението, което виждаме. Ние сме хора, не роботи, а много от модерните фотографски изображения изглеждат сякаш са създадени от един страхотно изглеждащ, същевременно емоционално сакат фотограф-андроид.

Аз мисля,че това е проблем в днешната дигитална фотография, който ние трябва сериозно да обмислим. Болната нужда от висока резолюция създава едно неестествено желание за нещо отвъд реалното, нещо като визуална хипер-реалност. Чрез филмовата фотография ние избираме формата си на изразяване според специфичната материя, която снимаме. Широкоформатните филми се използвали за да се добие острота и детайлност при много големи увеличения. Величествени пейзажи са се изобразявали безупречно чрез използване на фин зърнист филм. Средният формат ни е дал портативност като същевременно ни е позволил големи увеличения, когато се нуждаем от тях. 35мм се е използвал в „решаващи моменти„. Зърнеността и характеристиките на малкоформатния филм са част от самото изображение, част от визуалната интерпретация на заснетото...
Действително фотографите винаги са търсели и осъзнавали важността на характеристикте като високата резолюция- използвали сме различни емулсии и проявители, подбирали сме добри обективи и т.н. Но остротата рядко е била най-важното. Рядко тя беше нашият фотографски идеал. Всичко беше в интрепретацията, независима от остротата. А човекът интепретира този хипер-реален дигитален свят като някаква клонирано съвършенство. Нещо отвъд реалното.

Днес изглежда има някаква неествествена нужда от хипер-реалност, сякаш авторовата интепретация на реалното вече не съществува заради избора му на средство за изразяване; високата резолюция и остротата се прилагат безразборно и независимо от материята и нейните нужди. Усещам, че ми липсва уникланата и тълкувателна натура на филмовата фотография. Тя изглежда толкова по-богата и способна на странности и особености, които са в осоновата на креативността на човешкия ум. Това, което все по-често доминира, е съсредоточеността върху външността на изображението, като съдържанието и контекста остават на заден план. И точно затова хората, които са израснали в дигиталния свят, сега се опитват да избягат от това чародейство, като се връщат към простотата, прямотата и креативните възможности на филмът. Наречете го връщане към тълкувателното или съсредоточаване върху интерпретацията. Други пък са се изморили от безкрайният цикъл на представяне на така наречените „нови„ фотоапарати (със съвсем незначителни малки промени на вече съществуваща и усъвършенствана технология) и от съсредоточеността върху Технологията, а не върху Фотографията. Открили са, че механичният филмов фотоапарат не е съкращаване на фотографския импулс, а е уред за възраждане на магията във фотографията.


Защо ни е аналогов фотоапарат в Дигиталната ера?

За повечето хора филмовият фотоапарат изглежда като отживелица. Но в един много задълбочен смисъл той е точно обратното: механичната камера е проста и усъвършенствана технология с установена богата история. Точно затова никога няма да бъде считана за остаряла, освен може би от „модна„ гледна точка. По своята функционалност и технологичност механичните фотоапрати ще продължат да устояват на остаряването, което лесно застига новите дигитални камери, защото в основата на аналоговата фотография стои не какво да е, а простотата.
Може би някой ден ще осъзнаем, че сляпото доверие на технологията само по себе си може да бъде регрес. Има осезаемо удоволствие от употребата на механичен способ, което липсва на всичко компютъризирано. С риск да се впуснем в метафизичното, може би механиката е по- пълното познаване на реалността в смисъл на физическа стабилност и приближаване до причината, следствието и това, което се помещава между тях. Също така простите неща притежават една елегантност, която липсва на сложните. Това е удоволствието от карането на колело в пролетната утрин и вдишването на свежия въздух, вместо качването в шумния автомобил.

filosofiq na fotografiqta min

Философия на фотографията

автор: проф. Цочо Бояджиев

ISBN: 978-619-152-461-7
Година: 2014
Страници: 250
Подвързия: Мека
Размери:16/60/90
Тегло: 0,35 кг

Цена: 14,00 лв.
Можете да закупите от тук