През седемдесетте години в тази малка страна, Литва група ентусиазирани фотографи създават съюз, започват активно да снимат. Всичко правят с такъв ентусиазъм, талант и вдъхновение, че съвсем скоро стават хит на световната фотографска сцена, въпреки ограниченията, съпротивата и неразбирането от страна на съветската власт. Всички говорят за феномена литовска фотографска школа. Вилнюс и Каунас се превръщат не само в прибалтийски фотографски столици, но стават център на многобройни фестивали, галерии, издателства. До ден днешен литовският фонд на културата отделя значителни средства за подпомагане и развитие на фотографското изкуство, като годишно издава 20-25 сериозни албума, организира пленери и изложби.

Такава е изложбата "Всекидневие", която може да видите в галерия "Фотосинтезис". Тя е обща и включва както творби от славните литовски години, така и съвременни произведения.

 

На какво се дължи този бурен разцвет на литовската фотография от седемдесетте? Според мен явлението е необясним сбор от сходни естетически търсения.Колективния дух е вдъхновявал и поддържал енергията да снимаш.В надпреварата всеки е намирал свой подход, своя позиция, свой стил.И като резултат са се получили авторски серии, в които отделните фотографи запазват своята самостоятелност и в същото време изграждат цялостния национален облик.

Най-ценното от фотографска гледна точка е несъмнения принос в пъстротата и разнообразието на фотографския език. Ако анализираме творчеството на всеки автор ще видим, че е олицетворил някаква характерна особеност, някаква черта присъща само на фотографията, доближил се е по своему до нейната differentia specifica. 

Александрас Мацияускас е виртуоз в изграждането на документално-художествена сплав.Способността едновременно да "ловиш" ситуацията и брилянтно да я подредиш в кадъра е на границата на гениалността във фотографията. При това кадърът е пълен със сюжет, благодарение на свръхширокоъгълната оптика, която е емблема на литовската фотография.Тя позволява да снимаш без да визираш и фокусираш, да се доближаваш максимално и да си вътре в събитието. Мацияускас избира селските пазари, но това рибешко око ползват и другите автори, независимо дали снимат лице, природа или голо тяло. Деформацията, многосъставната композиция се превръща във форма, която събира хора, животни, взаимоотношения, чудатости - въобще целия пълнокръвен живот.

Антанас Суткус снима хората на Литва. Снима ги, като всеки портрет има център на вниманието. Ученик се явява на изпит, лицето изразява смесица от чувства - притеснение, амбиция за добро представяне, детска искреност. Можеш да стоиш и да разглеждаш тази снимка, този миг с часове.Уникална възможност, която нито живописта, нито киното могат да възпроизведат.
Ромуалдас Ракаускас представя улични сцени, които са съвършени картини, на границата между реалното и измисленото. Способността да съчетава светлини, сенки, планове, движение, взети от всекидневието, а не от въображението е отново фотографско майсторство, добре познато от великолепната серия "Цъфтеж".

Ромуалдас Пожерскис съпровождаше изложбата и бе гост-лектор. Показаните негови творби са изблик на усет и предизвикателство към изразните средства на фотографията.Сякаш подбира обектите си, съобразно възможността им да разкрият все нови и нови възможности на фотографията. 

Изложбата "Всекидневие" донесе истинска радост. Тези добре познати шедьоври имахме удоволствието да видим в оригинал. Тя постави и един фундаментален въпрос - за зейналата пропаст между съвременнната фотография и тази от близкото минало. Напразно, според мен на думата мост се придава толкова голямо значение когато говорим за различните поколение и приемствеността между тях... /очаквайте продължение/

filosofiq na fotografiqta min

Философия на фотографията

автор: проф. Цочо Бояджиев

ISBN: 978-619-152-461-7
Година: 2014
Страници: 250
Подвързия: Мека
Размери:16/60/90
Тегло: 0,35 кг

Цена: 14,00 лв.
Можете да закупите от тук