filosofiq na fotografiqta minДнес светът на образите е паралелен и конкурентен на реалния. Масовото възпроизвеждане и широко разпространение дават голяма преднина на образа пред словото, което да го осмисли и разтълкува. Има симптоми на изгубване на мярката от прекалена употреба. Нищо, в един момент този небивал устрем ще стихне. Една китайска поговорка казва - "човече, спри изчакай душата ти да те настигне". В такъв етап на развитие като светъл лъч на книжния пазар се появи "Философия на фотографията" на професор Цочо Бояджиев - поредна книга от билиотека "Фо" на издателство "Изток - запад".

През седемдесетте години в тази малка страна, Литва група ентусиазирани фотографи създават съюз, започват активно да снимат. Всичко правят с такъв ентусиазъм, талант и вдъхновение, че съвсем скоро стават хит на световната фотографска сцена, въпреки ограниченията, съпротивата и неразбирането от страна на съветската власт. Всички говорят за феномена литовска фотографска школа. Вилнюс и Каунас се превръщат не само в прибалтийски фотографски столици, но стават център на многобройни фестивали, галерии, издателства. До ден днешен литовският фонд на културата отделя значителни средства за подпомагане и развитие на фотографското изкуство, като годишно издава 20-25 сериозни албума, организира пленери и изложби.

Такава е изложбата "Всекидневие", която може да видите в галерия "Фотосинтезис". Тя е обща и включва както творби от славните литовски години, така и съвременни произведения.

Фотографията е на кръстопът. Има опасната перспектива да изпадне и в безпътица. Дърво без корен. Днес има обилен плод, вкусът е съвършен, но всички знаем, че е изкуствен. Сравненията по технически показатели вече са излишни. Дигиталната технология победи, замени същност с функции. Пораженията ще са неминуеми в лично-интимен и социален план, фотографията ще изгуби душата си. Тя се роди в името на спомена и самата тя ще се превърне в спомен. Образът губи основите си, той оживотворяваше с достолепието си, а днес принизява с екранната си мимолетност. Високият смисъл е дигитално недостъпен по онтология. Удобството, бързината, съвършенството гонят други изобразителни цели. Емпиричният подход е повсеместна зараза-откриват се чудесни възможности за почитателите на външния свят, суетата и фотоизобразяването им. А какво ще кажете за тази реклама на фотоапарат-стилен, елегантен, в различни цветови гами. Съдете за снимките по избраните качества на този апарат. Life-style празнота. Думата съблазън е напълно приложима. Отказ от търсене на ентелехия (крайното предназначение, което всяко нещо съдържа в себе си) на фотографията, отказ от съдържателен диалог за различията между дигитален и фотографски образ. Мнозина го смятат за приключен, а той въобще не се е състоял. 

Широко разпространен е митът, че най-важен е резултатът, средството няма значение. Книгата на Маршал Маклуън е озаглавена „Посланието е в средството”. Представете си тракийско златно съкровище, направено от друг метал. 

Георгий КОЛОСОВ

kolosof

Целта на настоящата статия е да идентифицира някои изобразителни принципи на пикторализма и ако е възможно така да се изразя да ги "пресади" върху съвременна техническа почва. Ще напомня, че това направление е получило своето развитие във фотографията в края на 19 началото на 20 век. То възниква като алтернатива на натурализма и се третира като "подражание на живописта".Все едно това не е толкова просто.

Част 1

Всяко изкуство започва там, където започва формата, и никаква "документална природа" не освобождава от това фотографа. Работата на художника е пластическо просмисляне на действителността в композицията. Но за фотографа-какви са средствата?

Основната трудност при саздаване на фотографската композиция и повод за отхвърляне на фотографията като изкуство, е директната оптическа вразка с обекта. Преодолавайки натурализма ние не можем да разрушим тази връзка. Това е важна задача, която трябва да решават фотографите.
Композиция от гледна точка на възприятията е метод за разглеждане на отделните елементи в цялото. Без да се спирам на очевидните възможности на такова съподчинение ще спомена, че в тях се включват и съотношенията на яркостите. И тук веднага ще кажа, за главното противоречие на фотографската форма в съвременната фотограска техника. Става дума зе излишното, нарушаващо цялоста на възприятието или противоестествената детайлизация, което е свойство на съвременната оптика. Тя запачвя сваета разветеу вуднагя слуд изобретяването на фотографията и в начолото на 20 век вече е почти съвършенна.

Монокъл - обектив с една (като правило) монокулярна леща, създаваща изображение с уникална художествена стойност. Най-съвършения съвременен вариант на един от най-древните и най-класически софт монокли е Dremagon 90/4. Закрепването към съвременните камери става чрез Т2 адаптер. Вградени са 4 степенна допълнителна перфорирана диафрагма с разсейватели.

"Lens Baby": се появява през 2000 година което е съчетание между наклянащо-повдигащ се моно-кулярен обектив с пълно ръчно управление. Диафрагмата е вградена кръгла, а не ирисова.

Софт обективи с управление на неостротата, като правило дългофокусни. Най-сложните системи са на Nikon и Minolta.

a) Nikon DC, Defocus Control - Nikon AF-Nikkor 105/2D DC и
не съвсем лошия Nikon AF-Nikkor 135/2D DC.

б) Minolta STF, Smooth Trans Focus Minolta AF 135/2.8 [T4.5] STF (MF)/Sony SAL135F28

в) Проста и ефективна система се използва в Canon EF 135/2,8 Soft focus:
придвижването на лещовия елемент не зависи нито от фокусирането нито от диафрагмените стойности. Използват се три последователно усилващи степени за размазване на изображението. Подобно на софт филтър и остротата се запазва.

г) При обектива Pentax SMC FA Soft 28/2.8 AL и Pentax SMC FA Soft85/2,8
максималното ниво на мекота съответства на максимално отворената бленда. При поставяне на бленда 8 изображението не се отличава от обикновенното по острота. Но при 2,8 до 5,6 нивата на мекота по цялото поле на изображението е много по-голямо от това при обикновените обективи.

fokusirane monokul

Фокусирането при фотографиране с монокъл може да създаде определени трудности даже и на фотограф с дълъг стаж. Още по-сложно е при тези които нямат опит при работа с механични обективи. Не ни радва и факта, че приспособленията улесняващи ръчното фокусиране не вършат работа при монокъла. Днешния интернет изобилства с фотографии направени с монокъл и притежаващи донякъде съмнително красота, особено обидно е да се виждат такива снимки на уважавани и популярни срад фотографите сайтове. Затрудненията възникващи при фокусиране тук не са единствени, но далече не са и последната причина.

В дадената статия ще се постарая да дам разбиране и нагледно да покажа разликата между снимките „на фокус“ и „не на фокус“ заснети с монокъл и да помогна да се научи фокусирането. В първата част ще бъде разкрита техническата страна на въпроса, и обяснена защо при монокъла не работят приспособленията за облекчаване на фокусирането, във втората е описано упражнение което е призвано да помогне за изработването на навици при фокусирането с монокъл, а в края са приведени няколко „живи“ снимки за примери. Ако у вас няма желание да вникнете в техническите нюанси, то може смело да пропуснете първата част и да минете към упражнението. Ако вие не изпитвате трудност при фокусирането с монокъл – отлично, може просто да погледате снимките в края на статията.

„Простотата е най-доброто решение за всеки проблем.”

Това е предпоставката на "Бръсначът на Окам", философски принцип създаден от Уилям от Окам. Тази проста идея е дълбоко почитана и все още се преподава в много встъпителни философски курсове. Леонардо да Винчи нарича простотата „висша форма на изтънченост”.

Не се опитвам напълно и категорично да отрека изцяло технологичния напредък.
Доброволното отдаване на простотата не означава инстинктивно отричане от реалните предимства на новата технология; по-скоро съзнава, че хората имат връзка със своите сечива, която е нещо повече от идеята, че сечивото е просто бездушно средство. Взимайки това предвид, у мен се вкорени скептично отношение към твърдението, че по-новата технология е винаги най-добрият способ за практикуване на определен занаят. Това отношение включва добре обмислена позиция, отнасяща се до технологията, която отхвърля всичко излишно за постигането на определена цел, докато осъзнава емоционалната тежест на връзката ни с нашите сечива. Това е далеч от примитивност или регрес. Това е абсолютен прогрес.